(снимка: CC0 Public Domain)
„Миналата година изтрих своя Facebook. Преди няколко седмици изличих профила си в Instagram. Наскоро изтрих и този в Twitter, където имах близо 6000 последователи”, разказва Фелисия С. Съливан.
Приятелите й са потресени и я питат защо е предприела подобна радикална стъпка. „Приятелите ми се чудят как ще следя какво се случва с тях и по-важното, какво ще правя без Facebook да ми напомня за рождените им дни?”. Явно това са много важни въпроси. Въпросите на нашето време.
Не просто дигитална ваканция
Фелисия е само една от все по-голям брой хора по света, които целенасочено прекратяват присъствието си в т.нар. социални медии. Прекратяват го не за кратко – това не е „дигитална ваканция” или „интернет детокс”, а окончателно решение за тотално откъсване от платформите за онлайн свързаност с приятелите и познатите.
„Един приятел ми каза, че съм се изолирала – това, което той не разбира, е, че актът на премахване на социалните медии е дяволски освобождаващ”, казва Фелисия в публикация в Medium.
Голям брой проучвания изследват въпроса колко време губи всеки човек от ежедневието си в „ровене” из социалните медии; работодателски организации проучват как социалните медии подкопават продуктивността на служителите. Но изповедта на Фелисия обръща внимание на друг аспект от романса между съвременния човек и технологията.
Фалшиво търсене на истинското
„Може би трябва да си зададем въпроса: кога станахме толкова мързеливи в отношенията с близките си? Кога започнахме да разчитаме на онлайн платформи, които притежават нашата информация, за да изпълнят нашата „работа” като приятели – разговора, изслушването, ангажимента? Кога стана ненормално да нямаш присъствие в социалните медии?”.
Фелисия казва, че е изморена от това да измерва дълбочината на отношенията си с хората „въз основа на внимателно подредена и редактирана информация за своя живот”. Начинът, по който хората взаимодействат в социалните платформи, е извратен: много често те заклеймяват фалша на социалните медии в търсене на истинското, но всъщност не искат истинското.
„Повече позитивност в публикациите означава по-голям брой последователи; хората искат да следват онези, които не споделят мрачни неща, а говорят за позитивни неща, и това е факт”, споделя тя.
Тягостно мълчание
Историята на Фелисия и развода й със социалните медии са белязани от една съществена подробност: жената има проблем с тежко психо-емоционално състояние – депресия. Това неизбежно се отразява в някои от публикациите й.
Първият шок за нея става факт след публикуването на тъжен текст в една от социалните медии относно това как се чувства. От всичките хиляди „приятели” в мрежата само трима й се обаждат, за да поговорят с нея, да я попитат как е, да проявят загриженост и да заявят, че са готови да помагат с всички възможни сили.
„Самият факт, че хората са видели моята болка, но изглежда не им пука чак толкова, че да вземат телефона и да ми се обадят, беше по-лошо от причината за моята тъга”, казва Фелисия.
Вторият шок идва след като жената публикува серия от видеоклипове в Instagram, в които говори за своя стрес, за проблема си, за болката си. Вижда, че стотици хора са „гледали” нейното видео. Двамина й се обаждат да поговорят. Трима, оказва се, „докладват” нейната публикация, в резултат на което Фелисия получава автоматично генерирано електронно писмо с препоръка да потърси помощ от специалист плюс телефонния номер на гореща линия за подкрепа за хора в депресия.
Тогава чашата й прелива. „Нима ние, хората с депресия, не ги знаем тези телефонни номера? Нима ние не знаем, че трябва да потърсим помощ?”.
Да знаеш, че отсреща стои човек
Днес Фелисия вече няма профили в социалните медии, с изключение на LinkedIn, който използва за работа. Казва, че поддържа връзка с приятелите си на живо, реално, без посредничеството на платформите за социални медии. Общува с тях по добрия стар начин, чрез телефонен разговор или среща на живо. На живо разбира какво се случва в живота на тези, на които държи. Няма нужда от сайт, който да й докладва при кого какво ново.
Но най-вече знае, че когато споделя, отсреща стои човек, който е готов да откликне – човек, който не е там просто в търсене на „позитивни неща”.
„Актът да бъдеш уязвим, да изложиш болката си – е болезнен, когато колективният отговор е неудобно мълчание. Всички трябва да сме честни относно това, което приемаме, в сравнение с това, за което само твърдим, че приемаме; навярно състраданието има своите граници”, казва жената.
13 коментара
Не знам каква фалшива GSM антена ви гони, нито пък какъв блутуут, аз нямам и не ползвам блутуут, и не знам как биха ме хакнали хамъриканскитие власти, като аз много малко информация им подавам спрямо една кифла или кроасан със смартфон, който подава инфо почти постоянно – това са камера, микрофон, GPS, десетки сензори, социални мрежи, комуникация през какво ли не… На мойта Нокиа няма какво да й хакнат, тя е проста като Нокиа, и е постоянно с мене + ако имах нещо да крия, нямаше да го кажа по телефона, дето операторите могат да засекат.ехееее
Въпроса май не е дали си back am I или I am back, а дали ти проникват from the back с този ник
😀
Чудя се какви глупости за хакване сте изписали, като става дума за фалшивия свят на Социалните мрежи и колко много хора зомбирани скролват екранчетата всеки божи ден и нощ , дори в момента около мен, отново 🙂
ТОВА е истинския проблем, вече по-голям от масовото и поголовно следене, каквото не е имало и по комунизъм и по тоталитаризъм.
Винаги имаш шанса да се изключиш, явно това ще е лукса на 21-ви век.
да идеш в балкана в кошарата и да гледаш овце?
значи след 2 фермана изписани от гугализация, заключението е, че и ти си easy af хакабъл, ама искаш да изглеждаш по-готин? right? само ако си прегледаш пермишъните ще се поочудиш колко доброволно си alexa. отново – нокийката поне си няма камера, хо хо
и познай кво, не съм кустом image
Ако искате максимална независимост, трябва да не използвате смартфон, а да си купувате евтини телефони с копчета и да ги хвърляте след всеки разговор. Така прави Илон Мъск. Всеки може да избира какво иска от технологиите и колко да е непроследим.
До завърналия се:
Нали говорехме за следене и подлушване? Като ти хакнат Нокията с фенерче, я правят микрофон. И става като Амазон Алекса – 24/7.
Моят заключен bootloader не ми дава повече сигурност срещу агенции и този, който ми е продал телефона.
Но, за разлика от Нокията с фенерче, поне не може някой идиот с експлойти от преди 30 години да ми хакне телефона през древния bluetooth протокол, който поддържа (дори новите са относително зле) или дори с атака на бейзбанд чипа създавайки фалшива GSM клетка близо до мен. Упс!
А, ти като си с отворен bootloader и си с custom image как реши, че си по-защитен от който и да е друг?
Нали отдолу пак търкаля същото Linux ядро със същите безкрайни, некадърни потребителски библиотеки, пълни с безобразно много експлойти, които едно време оня некадърен дебил Андри Рубин натъпка набързо, за да продаде нещо на Гугъл …
Това, че Торвалдс се старае(ше) ядрото да е качествено, не значи, че всичко що е Линус, е перфектно. А, Рубин явно специално е подбирал най-големите л@йна.
Теб не само могат да те хакнат и да ти пренапишат системния имидж, ами и да ти заключат после bootloader-а и да ти направят телефона на тухла.
Не го правят, защото в това пари няма. Има пари в крадене на лична информация, в правене на мрежи от зомби устройства – все дейност, за която гледат да не дават индикации, че се случва на телефона ти. Ти затова и така щастливо си живееш в заблуда.
Та, май ти е време да оставиш стоножката да си допушва бонга.
ей icq мечовеее, dial up системите как са?
до философиа с обратната усмивка, дето фебере хаквали нокията, и кат я хакнат кво, ще му откраднат голите снимки или ще го гледат през камерата?(упс той няма)! А ти твоя телефон със заключен буутлоадер, по-добре защитен ли е мислиш? май живееш при алиса в страната на наркоманите
ps. добре, че автора не е включил ai в заглавието!
г-н Щастие, Нокия с фенерче се хаква по-лесно от съвременен смартфон; службите могат да те следят без грижи, независимо какво ползваш. SMS и e–mail са най-елементарните медии за прихващане.
Единственото важно е доколко човек е щастлив да води живота, който води.
Той, прав си за влогърите и инфлуенЦърите 😀
Но, не пропускай, че телевизионните формати издирващи певци, таланти, оцеляващи и какво ли не, също генерират псевдо-звезди. Въобще, България се напълни с псевдо-звезди.
Аз лично имах по едно време фейсбоклук, регистрирах се в зората на социалните мрежи без много-много да знам какво е. Целта ми беше да поддържам връзка със състуденти, защото тъкмо завършвахме и се пръснахме по света.
Няколко години по-късно боклука на Цукито ми дойде яко до гуша, и още преди да започнат най-големите им безобразия, с 300 зора си затрих акаунта. Не деактивиране, има(ше) опция и за изтриване, забита в кучи гъз. Е, намерих я и я използвах … 😀
Мога да потвърдя, че оттогава съм по-спокоен и живея далеч по-приятен живот 😀
Аз имам единствено messinger lite на телефона с деактивиран facebook профил. Когато имаш роднини и приятели в чужбина е удобно да си пращате по някоя снимка колкото да не си забравите физиономиите.
Браво. Аз лично никога не съм имал профил в никоя социална мрежа. Прозрях още в началото им, че това е огромна измама и глупост. След време някои хора ще загреят и че влогърите и инфлуенсърите са псевдознаменитости и големи нещастници.
Ами не знам защо хората обичат да преоткриват топлата вода периодично.
В случая една кифла (съжалявам, но няма как да нарека една вероятно млада жена с 6 хиляди последователи) е видяла, че с като прекалиш с едно нещо и то вземе, че стане гадно. Това включва прекаляването и с очакванията.
Даже открила, че ако се оплаче пред хора, много от които даже не е срещала и те няма да и звъннат лично. Нима …
Все си мисля, че за всяко нещо си има баланс и ако леко се придържаме към него няма да има такива драми. Имай се телефон с най-близките в указателя, пък си имай и фейц за познатите, където все пак да видиш кой накъде е.
Използвам Нокиа с фенерче и копчета и батерията ми държи 10 дни, а телефона ми е на 7 години – в началото държете над месец. Нямам акаунти в социални мрежи, ползвам много мейли, чат-пат SMS-и, и звъня на хората да им чуя гласа, или се срещам с тях. И да, имам много малко познати и още по-малко приятели, но не съм като кифлите и кроасаните с хиляди “приятели” – хора, които съм засичал някъде веднъж и никога няма да мога да разчитам на тях в нужда, или те на мен… и съм много щастлив от фактите горе
т.е тя е знаела, че се нуждае от специализирана помощ???
Готин си