(снимка: Pantelis Marlagoutsos, www.prophoto.gr / предоставена от Microsoft)
Да се отучиш от нещо е също толкова важно, колкото и да се учиш постоянно, ако работиш в света на технологиите и иновациите. Динамиката на бранша изисква хора и бизнеси да се гъвкави, адаптивни, способни да загърбят това, което знаят, и да се впуснат в ново приключение. Коефициентът на адаптивност днес е съществен колкото и коефициентът на интелигентност. Това разказва Милади Стумбу, регионален директор „Партньорски канал и програми” за Централна и Източна Европа в Microsoft. Тя бе лектор на събитието TEDxVitosha 2020.
Едно от важните изисквания на днешния ден, за да вървим напред, е да можем да загърбим и забравим, казва Милади Стумбу. „Трябва да можем да загърбим неща, които сме научили и правили в миналото – често пъти неща, свързани с това, което сме в момента. Разбира се, лесно е да загърбиш нещо, което не работи. Когато целите не са постигнати, визията не се реализира, усилията се провалят – очевидно е, че трябва да промениш своя подход. Но как да загърбиш нещо, как да се отучиш, когато си станал много добър в това нещо?”
Отучването обаче е съществена част от иновациите и растежа. А иновациите са господарят на технологичния свят. ИТ индустрията не признава традиции, тя признава само иновации, като казва и изпълнителният директор на Microsoft Сатя Надела.
От какво да се откажеш
„Зоната на комфорт”: времената, в които се работеше в стабилна и предвидима бизнес среда, отдавна са минало. Днес всичко се променя бързо. Новите технологии се появяват и назряват за кратко време. Цели индустрии изчезват рязко. Възникват нови конкуренти. Развиват се нови бизнес-модели. Да излезеш от зоната на комфорт е трудно, но необходимо, според Стумбу. Казва, че през 2019 г. е решила да прегърне промените, приемайки „реалността на неблагополучието” и бидейки готова да се ориентира в несигурността.
Вълнението за бъдещето: тревогите какво ще стане утре не помагат по никакъв начин на човека, казва Милади Стумбу почти като древен философ. „Разбрах, че въпросното чувство изобщо не ми помага. Вместо това се опитах да се съсредоточа върху всичко, което се опитвах да постигна. Превърнах целите си в пътеводна светлина. Разбих ги на конкретни малки стъпки. Тогава се съсредоточих да работя – стъпка по стъпка. Малките, но осезаеми крачки правят пътуването по-управляемо и по-приятно”.
Отношението „направи всичко”: в процеса на промяна човек разбира, че трябва да приеме нови задачи и да опита нови неща, ала често е склонен да си „влачи” старите навици, старите порядки. Навиците са трудни за променяне. Нужни са съзнателни усилия и постоянство.
Принципа „направи си сам”: в днешно време успешните неща се правят от екипи. Човек трябва да въвлича другите, за да създава условия за взаимно разбиране, да се сработва с другите, да им помага заедно да се справят с отговорностите, несигурността и сложностите.
„Живеем в изцяло цифрова епоха с безпрецедентни промени и непредсказуемо бъдеще. Умението ни да се откажем от старите ментални модели, да се отучим от старите навици и да създадем нови, по-ефективни, ще е от решаващо значение за напредъка ни в кариерата”, казва Милади Стумбу.
Как да сме активно отучващи се
Едва ли има готова рецепта, но все пак може да се приеме, че няколко базови принципа помагат на всеки, намерил морални сили и дързост да загърби наученото и опита в полза на впускането в нови и необятни възможности. Ето препоръките на специалистката:
осъзнаване: трябва да внимаваме за свои убеждения и поведение, които могат да ни спънат и попречат да се адаптираме. Тези предварително формирани възгледи или навици могат да ни подведат – и ние трябва да ги идентифицираме. Осъзнаването и признаването на това, че даден стар модел вече не е релевантен или ефективен, е първата голяма крачка.
кураж: излизането от зоната на комфорт изисква смелост. Нашите умове са настроени така, че сме склонни да се придържаме към рутината, а отучването означава съпротива. Загърбването на старите порядки и създаването на нови изисква постоянство, ангажираност и сила.
устойчивост: отучването от старите неща означава начало на нови пътувания, рискуване, опитване на нови неща. Няма гаранция, че това, което човек изпробва, непременно ще проработи. Човек трябва да е готов да приеме и провала. „Всъщност”, казва Стумбу, „колкото по-бързо се провалите, толкова по-добре ще отучите!” Трябва да сме устойчиви, да можем да станем и да продължим напред след провала.
любопитство: за да се отървем от старото, трябва да сме като дете – любопитни, готови да опитват, да изследват.
иновация: повечето хора биха се побояли да се впуснат в проект, за който е очевидно, че успехът не е гарантиран. Но всъщност е прекрасно да се захванем с предизвикателен проект.
екипна работа: промяната се случва най-добре като колективен спорт. Човек следва да работи с екипа си, да споделя, за се учи от другите.
IQ + EQ + AQ
Способността за адаптиране днес е толкова важна, колкото интелекта, казва Милади Стумбу, позовавайки се на Амин Туфани. Добре познатите IQ (коефициент на интелигентност) и EQ (коефициент на емоционалност) са все още важни, но, според Амин, адаптивността играе жизненоважна роля за успеха днес, тъй като бъдещето на работата продължава да се променя. Предвид динамиката на технологиите, адаптирането към този бърз темп на изменение е ключовото умение, което професионaлистите трябва да развият.
Коефициентът на адаптивност (AQ) се определя като новия начин за измерване на способността на бизнеса и на професионалистите да остават адекватни на промените на пазара, предпочитанията на потребителите и технологиите. За да оцелее един бизнес, той ще трябва да демонстрира способност да коригира поведението си, продукта си, услугата си и стратегията си в отговор на непредвидените промени на пазара.
15 коментара
Точно така dedo ,
Модела за развитие на човешкото общество ,основан на шибане с тоягата на капитализма и пазарната икономика , е изтощен . Генерира най-вече вреди .
Трескавото развитие на изкуствен интелект , от хора с “умора и апатия” , не е в ничий интерес . Мисля ,че е крайно време да се обърне внимание на Човека и Природата .
Препоръките на г-жа Стумбу са все едно да се отучаваш от един стил плуване и да се учиш на друг , докато имаш голям бетонен блок вързан за краката далеч от брега .
Ценното в сатията : говори се за Емоционална интелигентност .
Останалото : щом идва от служител на Майкросфт , значи облаци рекламира .
Коментарът на dedo е изключителен!
Аз нямам 40 и вече съм уморен от безкрайната лудница и гонене на Михаля в ИТ индустрията.
Масата дебили изпреварват събитията и просто никога на нищо не се научават.
А, кретенчетата, които се вдъхновяват от глупостите в тая статия, очевидно са на кота 0 и винаги ще си останат там.
Основният принцип в развитието на интелекта е НАДГРАЖДАНЕ. А, нещата, които си заслужава да се забравят, всъщност, които никога не си е заслужавало да бъдат научавани.
Татари,
Четете статията и мислете, може и да излезете от панелния коптор.
Който се отучи, той ще сполучи 🙂
Тая ко се прай на умна да дава акъл, а да ги видим програмистите и дизайнерите след 5г с масовото навлизане на изкуственият интелект когато програмирането и дизайнерската работа се променят изцяло тогава ще си проличи кой/коя колко струва и може и кой/коя са кадърни и истински творци. Хората можем да творим чрез интуиция уникални и нови неща а изкуственият интелект не, но да творим чрез интуицията също иска обучение например да се научим да слушаме и използваме интуицията… тогава ще ги видим тия дето се правят на умни сега, а след 10г само интуитивните творци ще създават новите неща а всичко останало ще се прави от системите с изкуствен интелект и роботи
“Най-важното е никога да не забравяме, че целта е да сме по-щастливи! Колко от тия “промени” и “иновации” го правят наистина!”
dedo, страхотен коментар!
„Живеем в изцяло цифрова епоха с безпрецедентни промени и непредсказуемо бъдеще. Умението ни да се откажем от старите ментални модели, да се отучим от старите навици и да създадем нови, по-ефективни, ще е от решаващо значение за напредъка ни в кариерата”
Агресивния капитализъм също е по стар модел от 80-те, ама все още крета нали?
Те и нокия не искаха да се учат от промените и изчезнаха. Блекбъри също. И много други примери за компании и за хора. Хайтек професията не е лъжица за всяка уста.
Браво на госпожата. Тя е най-добрата врачка и екстрасенска, която гадае успешно бъдещето.
Г-жата ви казва накъде се развиват нещата, а вие скачайте колкото си искате. Идват роботи, изкуствен интелект и за човека ще остане само въображението и способността да го поддържа и използва в конкуренция с изкуствения интелект. Иначе си философствайте – така е открай време, но светът се променя – кучетата си лаят, керванът си върви
Тия пр специалисти искат да си създадат хора като овца, да се възползват от тях както те искат, и да дават колкото те искат. А ключовата дума е адаптация. Аз лично предпочитам като прадедите си да съм свободен и независим и моите поколения да бъдат така за винаги. А не някои си групи които си имат някакви интереси как да превърнат потребители и служители в техни овце, да дават препорики за адаптация като голям философ. За някои хора и общества да загинат в битка и да нямам потомци е по-добре от колкото да се адаптират като роби и слуги. Държавата се създава не за определени кръгове а за благато на цялото общество където има власт, затова са нормите, правилата, етиката, ценностите, и традициите. Даа, с време всичко се мени и преобразува без изключения, но не и за интересите на едни мислящи се за много умни а за цялото човечество.
То това да не е хард диск да триеш и презаписваш. Предлагам и да излезе от зоната комфорт като мериджей и да сее картофи. Може да се провали, но за това пък ще е предизвикателно, пък и ще се отучи от някои навици.
типична корпоративна, едно и също говорят от години. Нека покажат с пример как става тая работа, пък ние ще ги последваме.
Като да откажеш хората от лошия навик да ползват Windows 7 и да ги иновираш с бъгавия и натъпкан с бръмбари Windows 10? Или пък да ги откажеш от лошия навик да си купуват софтуер когато и както преценят и да ги иновираш с “избора” само да го ползват под наем, по възможност в облака и така да ги държиш за топките да се чудят дали ще имат достатъчно пари за следващата вноска, че иначе ни софтуер, ни достъп до собствените файлове ни работа!
Най-важното е никога да не забравяме, че целта е да сме по-щастливи! Колко от тия “промени” и “иновации” го правят наистина! Цялата тая лудница не е ли просто бизнес, който в името на вечния растеж и печалба изтощава човека и Природата?! Защо новата ми модерна и умна пералня се скапа след втората година, а със старата изкарах 10 години! У много хора около 50-те години забелязвам една умора и апатия към всичката тая “иновативна” лудница! Те вече имат достатъчно житейски опит да преценят какво наистина се случва и защо след толкова много “иновации”, сменени телефони, телевизори, коли и една камара вещи щастието винаги е в следващата покупка!