(снимка: Eather One)
Полският дизайнер Михал Бониковски, фанатичен защитник на революционните иновации в авиацията, пресъздаде своята идея в цветни изображения на електрически самолет Eather One.
Основният проблем в електрическата авиация е теглото на батерията, казва Михал. Но въздухът е пълен с електричество, което може да бъде възстановено чрез триенето, създадено от летящ самолет, смята той.
Вместо резервоари за гориво, в крилата на самолета могат да бъдат инсталирани трибоелектрични наногенератори, които, използвайки вибрациите на конструкцията и триенето, създадени от огъването на крилата по време на полет, ще генерират енергията, необходима за захранване на няколко малки електрически мотора, е идеята на Михал Бониковски.
Строго погледнато, тази идея не е възникнала от нищото. По време на полет самолетът изпитва значително въздушно триене, а генерираното статично електричество е повече от сериозен проблем. Той вече се решава успешно с електростатични разрядници, монтирани на крилата и върховете на кила, двигателите, стабилизаторите и други изпъкнали части. Благодарение на разрядника, натрупаното статично електричество може да се оттича от корпуса чрез коронен разряд, непрекъснато през целия полет.
(снимка: Eather One)
Доколко това електричество може да се използва за задвижване на самолетни двигатели е отделен въпрос. Но полският дизайнер вярва, че триенето във въздуха може да бъде източник на чиста енергия, която електрическите самолети ще използват, за да намалят въглеродния отпечатък на авиацията.
Eather One прилича на всеки друг самолет, освен че има трибоелектрически наногенератори в крилата. Те преобразуват механичната енергия в електрическа. Михал ги сравнява със слънчеви панели – за разлика от тях обаче, трибоелектрическите генератори получават енергия не от Слънцето, а от движението.
4 коментара
Заглавието е подвеждащо.
Целта е не да се захранват самолетите, а да се рекуперира част от енергията, която се губи в преодоляване на въздушното съпротивление.
При спортните автомобили това се прави чрез профила на задницата – повечето съвременни спортни коли са като отрязани. Това създава турбулентност, която “избутва” автомобила напред.
Естествено, енергията за създаване на тази турболентност е по-голяма от “възстановената”, няма нарушаване на законите на термодинамиката.
За да е коректно сравнението с динамото, представете си колело, към което има постоянно закачено динамо. То през цялото време пречи и няма как да се оттървете от него (и от въздушното съпротивление при самолетите). Но, ако сложите електродвигател, който да използва тази енергия, поне ще намалее общата енергия, необходима за задвижване на велосипеда.
Естествено, най-добре е без динамото – тогава енергията за движение е най-ниска.
Но, при самолета няма как да се премахне въздушното съпротивление. Няма и как да се намали значително, защото то е неизменна част от физиката на самолетното крило и е резултат от същите тези сили, които вдигат и държат самолета във въздуха.
За да има смисъл подобна идея, то трябваше поне грубо да оцени количеството генерирана енергия по този начин. Иначе няма нищо общо с динамото на веросипеда, което забавя движението. Тук имаме поглъщане на неприятните странични ефекти от движението, което е съвсем различно. Все едно да се консумира топлинната енергия от загряването на лагерите на велосипеда, без да се пипа изобщо аеродинамиката.
Бистра Водица мирна главица
Електролитна дисоциация на водата на борда на самолета и след това в двигателя на самолета и резултата е топла вода и пара
Тва е като с динамо закрепено на гумата на велосипед, да захранваш електродвигател да подпомага велосипедиста 😀