Компютърно моделиране разкри, че T-rex е ходел бавно

Всички си представят древния суперзвяр Тиранозавър Рекс – накратко T-Rex – като чудовище, което е можело да настигне и унищожи всяка нарочена жертва. Но сега изследвания на учени разкриват, че може би мега-звярът е бил доста бавноподвижен. Датски учени са изчислили каква може да е била нормалната скорост на ходене на T-rex и тя е сходна с тази на спокойното ходене при човека.

Докато едно животно крачи напред, центърът на масата на тялото му ритмично се движи напред-назад. За да изразходват възможно най-малко енергия, повечето същества съобразяват темпото си на движение с този ритъм. Той се определя от фактори като разпределението на теглото в различните части на тялото.

Това синхронизиране на скоростта на ходене с ритъма на изместване на масата се случва несъзнателно. То се нарича резонанс, пояснява NewAtlas. Резонансът е причината, поради която ходенето с нормално темпо всъщност е по-лесно от ходенето с необичайно бавна скорост. Работата на проф. Кньок ван Соест от университета „Врийе” в Амстердам заедно с проф. Ан Шулп от Университета в Утрехт е била насочена към определяне на скоростта, с която резонансът би настъпил при T-rex.

За да направят това, учените създали 3D компютърен модел, базиран на скелета на възрастна женска от вида. Нейният скелет е изложен в холандския национален природонаучен музей. Учените добавили, чрез цифрово моделиране, мускули и органи към основното тяло. Те моделирали и движенията на огромната му мускулеста опашка, подобна на окачен мост. Тя е важна, защото предизвиква залюляване напред-назад с всяка стъпка.

Въз основа на биомеханичния анализ на екипа е изчислено, че животното би предпочело да ходи със скорост 4,6 км/ч. Това всъщност е близо до предпочитаната скорост на ходене при възрастни хора, която е около 5 км/ч.

„Вече има някои проучвания, изследващи скоростта на ходене на динозаври, но [колегите] са гледали най-вече краката и са игнорирали опашката – това е, което прави T-Rex толкова уникален”, обясняват учените. „Обикновено се изчислява много по-висока скорост на ходене. Изчислената от нас е по-ниска, но е подобна на тази на другите животни”.

Доклад за новата теория беше публикуван наскоро в сп. Royal Society Open Science. В друга интересна разработка, базирана на изследване в Северна Америка от 2020 г., също установи, въз основа на анатомията, че T-rex по-вероятно е бил способен да ходи, отколкото да бяга.