Успехът на Python е „експлозивен” – и има защо

Има няколко причини, поради които езикът за програмиране Python не трябва да съществува – но въпреки това десетки милиони разработчици и изследователи на данни работят с него и са благодарни за това.

Python трябваше да се раздели на поне две различни общности. Но това не се случи. Трябваше да намери значително корпоративно финансиране, за да се развива и процъфтява – но и това не стана. И вероятно би трябвало да се игнорира в науките за данните, тъй като хората от тази област си имат R – но и това не се получи.

Вместо това Python продължава да се развива и да става все по-популярен като един от доминиращите езици за програмиране в света. Има основателни причини да е така. Има и основателни причини да не са се случили всичките проблеми, изброени по-горе. Съоснователят и главен изпълнителен директор на Anaconda Питър Уанг казва, че растежът на Python е „абсолютно експлозивен” и е малко вероятно някой друг език за програмиране да навакса.

Има нещо в този питон

Python е привлекателен за широк кръг потребители, от учени в областта на данните до новозавършващи студенти. Това е така заради характеристиките на езика, казва Уанг, цитиран от Tech Republic. Неговата компания е от основно значение за еволюцията на Python като първокласен инструмент за изследователите на данни.

„Има две неща, които Python прави и които са много различни от всички други основни езици. На първо място той е „фасулска работа” за учене. Той е лесен за използване, лесен за усвояване, децата го използват, непрограмистите го научават за по един уикенд. Това не е случайно – това е важна част от дизайна му от самото начало и е съвсем умишлено… Второто нещо, което е интересно при Python, е, че от самото начало е добър като „лепилен” език”, изтъква Уанг.

Това е и причината, поради която, оказва се, Python започва да намира приложение в науката за данните, която уж би трябвало да е „запазена територия” за R и други подобни езици за програмиране и инструменти, проектирани специално за науката за данните. Но заради факта, че се изучава и усвоява много лесно, Python си намира пътя в общността на учените.

„Това е [лесно] за човека, който не е разработчик”, обяснява Уанг. „Лесен е за вицепрезидента по продуктите, за хората, занимаващи се с маркетинг. Лесен е за всички. Конкурент на Python е Excel. Той не се конкурира с Java или Ruby или R или Julia”.

С други думи, Python демократизира науката за данните, като я отваря за много по-широк кръг от хора. Тъй като това се случва и Python общността създава иновации, превръщайки го първокласна опция за науката за данни, то езици като R изостават в употребата.

Силата на Python в науката за данните (и математическите изчисления като цяло) дължи успеха си на ранните усилия на пионерите в научните изчисления. Дори когато първите разработчици на Python го замислят като „страхотен конкурент на Perl” и други езици за уеб разработка, Гуидо ван Росум – основателят на Python – остава приятелски настроен към общността на научните изчисления, насърчавайки изследователите да подобрят Python за своите нужди. Това помогна да се сведе до минимум необходимостта проектът да се разклонява.

И така, днес имаме език за програмиране, който прави много неща много добре. Според изчисленията на Уанг, малко вероятно е някой друг език за програмиране да настигне Python:

„Python има десетки милиони потребители. Мисля, че пресата значително подценява колко широко използван е Python. И в този момент възприемането му е много оживено. В училищата децата го учат. Ако сте в средното образование, вие надраствате Scratch; искате да правите реално програмиране. JavaScript, разбира се, ви позволява да правите хубави уеб страници, но ако искате да се занимавате с машинно обучение, да боравите с данни – разбира се, че се заемате с Python. Затова има университети и гимназии и средни училища, които преподават Python”, казва Уанг.

Но всичко изброено дотук не означава автоматично, че Python е перфектен.

Нарастващите болки на Python

Според Уанг, отдавна има проблеми с „пакетите”. „Фантастично е, че можете да вземете съществуващи библиотеки, C++, Fortran и т.н. и да ги свържете с помощта на „лепилото” Python, споменато по-горе. Но все пак трябва да разберете как да компилирате всички тези библиотеки. Може би малко по-лесно е за разработчиците, които се занимават с уеб език като Ruby”.

Гуидо ван Росум не е искал да затрупва Python с тази способност, така че Anaconda се е заела с материята, създавайки собствена система за пакетиране при Python, коментира Уанг. Дистрибуцията на Anaconda улеснява вземането на трудно компилируеми неща като Fortran и ги кара да работят безпроблемно с Python. Освен това в общността се засилва фокусът върху подобряването на производителността на Python.

Разбира се, тепърва предстои да се измине дълъг път. За щастие популярността на Python означава, че има голяма и все по-набъбваща популация от сътрудници, които се стремят да се справят с всякакви пречки. По думите на Уанг, „суровото количество потребители и съществуващ код и ценните бизнес-казуси създават такъв потенциален, доходоносен пазар за решаване на тези проблеми, че екосистемата на Python ще преодолее лесно [всякакви] препятствия”.

Или, ако се перифразира, „при наличието на достатъчно „питонисти” всички проблеми на Python са разрешими”. Което, разбира се, ще доведе до още по-голям растеж и популяризация на Python.