(снимка: CC0 Public Domain)
Развитието на микровълновите технологии и високочестотните обхвати в индустрията и медицината, както и тенденцията за изграждане на „умни градове”, води до нарастване на смущенията в електронните устройства и физическото здраве на хората. Затова усилията на учените в световен мащаб са насочени към намирането на нови материали, които да облекчат проблемите с електромагнитните смущения и замърсяване.
Учени от Института по електроника на БАН са разработили материали с качествено нови свойства, които поглъщат микровълни и по този начин облекчават електромагнитните смущения (хексаферитни материали с мултифероични свойства). Екипът в състав доц. д-р Светослав Колев, проф. дфн Кирил Крежов, доц. д-р Татяна Куцарова, Борислава Георгиева, Чавдар Гелев, Таня Малакова и Петя Пенева получи наградата „Академик Емил Джаков” за научен принос в радиофизиката, физичната и квантовата електроника.
Разработката „Магнитни фазови преходи и магнито-електричен ефект в хексаферити” позволява управление на магнитната фаза чрез прилагане на външно електрично поле и обратното – да се въздейства върху електричната поляризация чрез прилагане на външно магнитно поле. Този ефект може да промени коренно магнитните технологии за съхранение на данни и технологиите в спинтрониката, които изискват многофункционалност, миниатюризация, ниска цена и по-добра производителност.
Новото поколение магнитни материали (мултифероиците), могат да се използват за изработване на чувствителни сензори на електрично и магнитно поле в биомедицината, генератори, мултифероични жиротрони, фотоволтаични мултифероични соларни клетки, интелигентна стелт технология за военната промишленост и отбраната, подобряване на съхранението на данни в информационните технологии и др.
Награда „Академик Емил Джаков” за научен принос в радиофизиката, физичната и квантовата електроника получиха и два екипа от изследователи, осъществили най-голям научен пробив през изминалата година. Акад. Петър Атанасов и проф. дфн Николай Недялков са отличени за разработката си „SERS на неоникотиноидни инсектициди с помощта на Ag и Au наноструктури”.
