(снимка: CC0 Public Domain)
САЩ, ЕС и още 32 страни обявиха „Декларация за бъдещето на Интернет”, която определя приоритети за създаване на „отворена, безплатна, глобална, оперативно съвместима, надеждна и сигурна” мрежа.
Групата от държави си поставя за цел постигане на достъпност, неутралност на мрежата и премахване на незаконното съдържание, без да се ограничава свободата на изразяване – въпреки че комбинирането на такива цели ще бъде много трудно.
В декларацията от три страници се посочва, че подписалите я държави са „обединени във вярата в потенциала на цифровите технологии за насърчаване на свързаността, демокрацията, мира, върховенството на закона, устойчивото развитие и ползите от правата на човека и основните свободи”.
Документът подчертава, че „достъпът до отворен интернет е ограничен от някои авторитарни правителства и онлайн платформи, както и от цифрови инструменти, които все повече се използват за потискане на свободата на изразяване и премахване на други човешки права и основни права и свободи”.
Интернет трябва да бъде децентрализиран и глобално взаимосвързан, като страните „се въздържат от подкопаване на техническата инфраструктура, необходима за основната наличност и целостта на Интернет”, се казва още в документа. Косвено се критикува т.нар. „splinternet”, където страните със собствен политически дневен ред, различен от западния, ограничават работата на услугите и блокират онлайн достъпа, коментира The Verge.
По-специално, подписалите декларацията, се договориха да запазят неутралността на мрежата и „да се въздържат от блокиране или нарушаване на достъпа до легитимно съдържание, услуги и приложения”, въпреки че не се споменава необходимостта от закони, които забраняват на частните доставчици на интернет услуги да прибягват до подобни практики.
Под въпрос е как всички тези разпоредби ще се впишат, например, със Закона за онлайн безопасността на Обединеното кралство, който изисква от компаниите да намалят видимостта на „законното, но вредно” онлайн съдържание и как последното може да се вмести в принципите на декларацията. Интересен въпрос също е кой ще определя законността на определени материали на международно ниво.
Въпреки че повечето от споменатите принципи са многократно обсъждани, документът се занимава и с нови предизвикателства, като „доколкото е възможно намаляване на въздействието на интернет и цифровите технологии върху околната среда” – това е особено вярно за свят, в който някои държави легализират добива и използването на криптовалути, например.
Въпреки доста претенциозното си наименование, декларацията не дава точно разбиране за това как държавите ще формират „очертанията” на бъдещия интернет на практика.
