Ново изпитание: електронни училищни дневници

Ново изпитание от категорията „електронно управление на държавата“ се разиграва – този път в учебната система. Опасността да не заработят електронните дневници в училищата е много голяма, предупреди в публикация в профила си Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета. Причината, по думите му, е в това, че МОН експериментира със своята национална електронна система.

В момента много от училищата в страната използват електронни дневници „Shkolo”. Освен запис на оценки и бележки по прогреса на всеки ученик, видими и за родителите, системата има и много други удобства като например групи за комуникация, база данни с уроци и др. Сега обаче е време за национална електронна система за дневници.

„Филмът започна в началото на зимата. МОН въведе своята вътрешна електронна система. Вътрешна, но за цялата образователна система. В нея всички образователни институции трябваше да въведем всичко – ученици, адреси, планове, програми, среда на живот, учители. През февруари, мъчно и трудно, информацията бе “налята”, разказва Стаматов.

„Вторият кошмарен епизод започна в края на август. През деня системата НЕ РАБОТИ. Явно тогава я усъвършенстват и я правят по-добра за ползвателите. В тъмната част на деня бавно тръгва. Хиляди неуморни труженици започват да се борят със системата и да попълват информацията. Бавно, но пък спокойно. Трудолюбиво, но пък лежерно“, споделя Стаматов.

Срокът за попълване на всичката налична информация е 10 септември, твърди Стаматов. Според някои негови колеги от Пловдив, срокът всъщност е 7 септември.

„Дисциплинирано, отговорно и адекватно всички се опитваме да попълним електронната система на МОН, за да може да прехвърлим информацията към електронните дневници и те да заработят! Да, но НЕ!“, казва председателят на СРСНП.

И той, и колегите му са единодушни, че въпросната система зацикля, „върти колелото“, зарежда се безкрайно и безрезултатно, „не бърза“. Повечето колеги на Стаматов са съгласни с неговата оценка, че случващото се е кошмар и той поставя на изпитание нервите на всички в образователната система.

В коментарите под публикацията закономерно се поставят въпросите кой е авторът на неработещата система, колко е платено за нея и кой е отговорен за случващото се. Поставя се и темата за съществуващите електронни дневници, които вече са в употреба – доказано работеща система, която можеше да бъде мащабирана, например.