Ново предизвикателство: изоставените вятърни и слънчеви ферми

С разпространението на възобновяемите енерийни източници едно от новите предизвикателства за индустрията е проблемът какво да правим с изоставените слънчеви и ветроенергийни паркове. Оказва се, че липсват подходящи регулации за това.

Изследователи установиха наскоро, че слабите регулации обещават да станем свидетели на все по-голям брой изоставени ВЕИ електроцентрали. Учените са анализирали няколко такива случая в различни части на света: в Италия, Испания, Венецуела и Аржентина.

Когато ВЕИ електроцентралите наближат края на своя експлоатационен живот, собствениците им могат да изведат съоръженията от експлоатация, да ги преоборудват с нова техника, да ги оставят да работят до настъпването на мащабна повреда или … да ги изоставят и да зарежат оборудването на място.

Големи пропуски

Преглеждайки данни за управлението на отпадъците и изследвания за извеждане от експлоатация на стари ВЕИ съоръжения, учените са открили големи пропуски в начина, по който разпоредбите регулират края на живота на модерните електроцентрали.

„Изключително важно е да знаем дали съществуват адекватни разпоредби за справяне с продължителността на живота на инфраструктурата за възобновяема енергия, докато мислим за това как да рециклираме местата, които са заемали”, казват изследователите в своя анализ, публикуван в „Energy for Sustainable Development”.

„Досега няма надеждни оценки за изоставените възобновяеми инсталации в Европа и Южна Америка. Въпреки това, поради нарастващия интензитет на разгръщане на възобновяема енергия, скоро можем да се окажем свидетели на натрупването на хиляди изоставени турбини и слънчеви масиви. А те ще генерират нови конфликти относно използването на земята”, алармира докладът.

Изоставените вятърни и слънчеви паркове са резултат от регулаторни пропуски в политиките за извеждане от експлоатация, особено за проекти, оставени да бездействат, преди да достигнат края на експлоатационния си живот. „Необходимостта от подобряване на тези разпоредби ще бъде от решаващо значение, за да се гарантира възстановяването и рециклирането на ландшафта”, обясняват учените.

Показателни примери

Екипът е проучил случаи, при които необходимото извеждане от експлоатация не е настъпило, включително вятърни паркове в Германия и Колумбия, в Испания и Италия и други страни по света.

Властите в Кийенберг, Германия, са спрели демонтажа на изоставена вятърна ферма, за да позволят създаването на открит рудник, разкрива изследването. В Йерипахи, Колумбия частна компания очаква официалната заповед на местния еко-регулатор, за да започне демонтаж на свое съоръжение.

В Нунес де Балбоа, Испания съдът е постановил, че предприемачът трябва да върне 500 хектара земя, използвана за ВЕИ парк, но не е длъжен да възстанови ландшафта. Слънчевата централа продължава да работи, според обясненията на предприемача.

Показателен е и примерът на девет съвсем изоставени проекта за възобновяема енергия – осем вятърни и един слънчев – в Италия, Испания, Венецуела и Аржентина. Три централи са били изоставени преди края на експлоатационния им живот. Шест са зарязни по време на експлоатация. От тях три са дезактивирани, а три все още подават електричество към мрежите.

Изследователите са идентифицирали проблемите, довели дотам:

• лошо планиране; лошо управление;
• икономически и технологични проблеми;
• конкуриращи се интереси.

Един от примерите е испанският соларен парк Винаполо, за който се е оказало, че надвишава договорения капацитет, поради което местното енергийно дружество е отказало да го присъедини. Собствениците водят преговори за продажбата му, но нито Общинският съвет, нито регулаторите позволяват демонтирането му.

Друг показателен пример е италианският вятърен парк Бутера, изоставен поради неуспеха на градския съвет да отчужди земя за необходимите подстанции.

Венецуелският вятърен парк Ла Гуахира, с бюджет от 225 милиона долара, е в строеж от 2011 г., но така и не е завършен. Недостатъчната координация и лошото планиране са попречили на проекта да бъде свързан с мрежата, оставяйки неговата инфраструктура за взаимно свързване и подстанции недовършени. През 2018 г. тогавашният министър на електроенергията прави опит да възобнови строителството, но установява, че вандали са унищожили 80% от „стратегическия материал” на вятърния парк. Мародери са демонтирали роторите, взели са каквото могат от турбините и са продали две паднали машини за скрап.

Три други вятърни парка – Монтаня Мина, Монте Арчи и Хорхе Романути – са изоставени по време на работа. Монтаня Мина в Сан Бартоломе (на Канарските острови) започва работа през 1992 г., но е изоставен през 2014 г., след като управляващата компания фалира. До 2017 г. паркът стои неработещ, с остарели и повредени турбини. Местните власти блокират опита за възстановяване на захранването през 2018 г. с аргумента, че мястото трябва да бъде възстановено в естественото си състояние. Въпреки три искания за демонтаж работата е замряла заради високи разходи и спорове чия е отговорността.

Италианският вятърен парк Монте Арчи с 34 турбини стартира през 2000 г., но работи само няколко месеца, преди да бъде изведен от експлоатация. Турбините бързо остаряват и са оставени да се рушат. Властите изпращат множество предупреждения и заповед за изгонване, но всичко, което постигат, е само частично почистване – през 2010 г. След повече от две десетилетия демонтажът най-накрая започва през 2020 г., но пътищата за достъп пресичат природен парк и не е ясно какви ще са щетите.

Липса на регулации

Извеждането от експлоатация на вятърни паркове в Европа изостава от очакванията, до голяма степен поради слабите закони, които търсят отговорност от собствениците, компаниите и предприемачите. Пълното премахване зависи от правни споразумения, които често пъти липсват.

В нито един от описаните случаи собственикът на ВЕИ парк не е бил обект на действието на разпоредби – към момента на одобрението на проекта – които да изискват пълно възстановяване на околната среда и управление на отпадъците след края на експлоатационния живот на системата или при нейното изоставяне.

Някои страни се опитват да въведат мерки, като например правила за извеждане от експлоатация, включително финансови гаранции, но те така и не уточняват чия е отговорността, ако вятърен парк спре работа преди изтичане на техническия му живот. Дания е единствената страна, която изисква извеждането от експлоатация да започне в рамките на една година след спирането.

„В тази връзка препоръчваме на лицата, отговорни за политиките и решенията, да обмислят приемането на регулаторни рамки, подобни на тези в страни като Дания, където планирането на извеждането от експлоатация е задължително още преди проектите да достигнат края на своята техническа експлоатация”, казват учените.

„Тъй като всеки проект, който подлежи на екологична оценка, трябва да включва фаза на извеждане от експлоатация, проблемът не е в липсата на важност на тази фаза, а по-скоро в това, че настоящите разпоредби не изискват тази фаза да бъде изпълнена. Ето защо е изключително важно политиките да наблягат на установяването на регулации и гаранции, които обхващат целия жизнен цикъл на проектите, за да се гарантира тяхната истинска устойчивост”, заключават изследователите.