20 милиарда лева нов БВП за 1 година от ИТ дейност? Да, съвсем възможно е! Ето как…
В момента на пазара на ИТ кадри има 30 хиляди налични и незаети работни места, пише докторантът Добри Божилов в блога си komentari.com. Ако хипотетично намерим 30 хиляди човека да ги заемат, това ще увеличи БВП с около 3-4 милиарда лева на година, т.е. с около 5%.
Изчислението е на база на около 2000 лв. на месец, които всяко ИТ внася от чужбина и ги харчи тук. Чистата сума е 720 млн. лв. нови пари в икономиката, които превъртайки се 5 пъти (толкова е средно) в годината ще направят БВП от 3-4 милиарда нов. Това е само за наличните и незаети работни места. Реално обаче търсенето е толкова голямо, че ако от някъде се появят 60 хиляди или дори 120 хиляди нови ИТ-кадри, за тях автоматично ще се намерят работни места. Фирмите ще поемат нови поръчки, ще се отворят нови фирми.
120 хиляди нови ИТ специалисти, ще означават 16-20 милиарда на година нов БВП, твърди Божилов. Остава обаче открит въпросът как да бъдат обучени тези кадри. Възможно е това да стане чрез радикална, шокова промяна в образователната система, което изисква непозната досега решителност от страна на управляващите, както и непознат досега консенсус в обществото.
Стига да поиска, държавата може бързо да превърне хилядите млади безработни в ИТ-та. Това е възможно. Не всеки от тях ще се впусне в подобна професия, но повечето ще го направят – работата е приятна, чиста, много добре платена.
Това не е фундаментална възможност. Това е текуща възможност. Някакъв вид текущ уникален шанс. Не във всеки исторически момент има подобни шансове за бърз растеж – буквално в рамките на 1 мандат. Но в момента има такъв шанс, заключава Божилов.
Безработните образовани млади хора на възраст между 19 и 35 години в София са около 30 000, без да се броят студентите, сочи проучване на Pragmatica. Българската аутсорсинг асоциация (БАА) пък счита, че около 88 000 младежи в София имат подходящи умения за работа в аутсорсинг индустрията и броят на заетите в нея може да нарасне четири пъти в рамките на 3-4 години.
12% от завършващите всяка година студенти в страната, които са около 65 000, са подходящи за работа в аутсорсинг индустрията, смята БАА. За да се използва този ресурс обаче са необходими базови и допълнителни квалификации, за което бизнесът, държавата и академичната общност трябва да работят съвместно.
26 коментара
Изчисленията изглеждат правени по линейна логика – от една ябълка печеля две пари, от 120 000 ябълки х2 пари, ще спечеля … Всъщност релациите не са линейни, влияе не само броя на програмистите, че елементарно да се умножава предполагаемият приход от тях по този брой. Индийците винаги ще са повече…Според мен регулирането на този пазар (както и на всеки друг) би довело до изкуствено съдадени странични ефекти. И не си мислете, че бързите промени в някоя област имат само позитивни резултати. В примера с черноморието, изобщо не е добре, че силните лобита си застроиха крайбрежието, че естествена природа вече почти не остана, да не говорим, че при тези условия обрахме утайките в бранша, идващи тук на евтин алкохолен туризъм. Нека пазарът се регулира по пазарни закони, като и всеки сам си решава какво да учи и завърши. Защо някоя институция трябва да определя за един млад човек, накъде му е пътят? В Индия това работи, но там са други и икономическата ситуация и обществените нагласи.
Как точно можеш да накараш някой да стане програмист? Който е искал е станал. Някои искат, подмамени от високите заплати, но то от всяко дърво свирка не става. Прекалено малък потенциал имаме от към работна сила, има- няма два милиона работят в тази държава. Това не е индийският или китайският пазар. В тази връзка, тук идват малки и третокласни проекти, предимно от чужди фирми, които не са с прилично реноме, за да използват евтината за тях работна ръка. В момента, в който цената се вдигне и те няма да идват. На теория за вас икономистите, може нещата да изглеждат по начина описан то Вас, но на практика има неща от кухнята на всеки бранш, които трябва да се проучат и знаят, за да се направят подобни предложения.
Добри,
Поздравления за статията! Трябва да се мисли позитивно и в посока “ДА”. И на мен ми е писнало от хора, които първото нещо което искат да кажат е “НЕ”. С “НЕ” няма да стане. Има два терминала. Който мисли с “НЕ” да хваща пътя, след като толкова разбира. Тук само пречи!
По официалния курс от 90 ст. за 1 долар, 800 лв. бяха към 900 долара. Разбира се, по този курс никой не можеше да си купи долари. Той беше колкото да се демонстрира мощта на Народната република. Реалният курс беше 5 лв. за долар, т.е. заплатата на миньора е била 160 долара. Но това са много редки заплати. Давани са или на висшата номенклатура или за работещи при много лоши условия. Масовата заплата беше 150-200 лв., т.е. 30-40 долара. Трябва да се има в предвид, че при “голямата екскурзия” доларът на черно още поскъпна, като в турските райони достигна 40 лв. за долар. На турците им трябваха долари, а не левчета, които в Турция не струваха нищо.
След 10 ноември доларът още поскъпна, и дори вече не беше 5 лв. истинският пазане курс.
Това е обективната истина, добре е да се уважаваме, както и да говорим истината. Очевидно в случая някой друг лъже, вероятно този, който дори не иска да си казва името по форумите 🙂 Така наистина е по-лесно 🙂
Много лъжеш, Бобри, както дърт циганин! Средната заплата 89-та не е била 30 долара а доста повече! В Стомана Перник са вземали над 800лв, това 30 долара ли е? Ти си платен писач и на всеки средно интелигентен му е ясно! 🙂
Характерна черта на нашия народ е да казва думата “Не”. Няма значение за какво – винаги отговорът е “Не”. Не ставаме за нищо, най-калпавите сме, това няма да стане, това е невъзможно, тук е катастрофа и пр.
Но истината е, че е възможен и отговор “Да”. Преди 20 години Слънчев бряг не съществуваше. Днес вкарва река от пари в държавата. Да, с цената на малка екологична вреда, която доста се преувеличава иначе. Но е факт, че стана. Факт е, че изсмукахме милиони туристи от Гърция и Турция, а Румъния изобщо се отказа да се конкурира с нас.
Факт е, че през 1989 г. средната заплата беше 30 долара. Сега е 600. Нямахме метро, сега имаме. Пътувахме с визи дори до Гърция, сега цяла Европа е отворена. Т.е. добрите неща могат да стават в България.
Напълно възможно е да обучим 120 хиляди, дори повече, програмисти. Доколкото те работят основно за износ, парите, които вкарват са чисти пари, нови пари в държавата. Те ще направят голям ръст на БВП.
Ако подготвим тия програмисти, ще дойдат и нови инвестиции в програмистки фирми. Сега те са поспрели, просто защото тук е изстискано отвсякъде каквото може и вече заплатите са доста високи. Фактически стандартът е поизравнен. Но ако се появят нови програмисти, ще дойдат и нови проекти. Има огромно търсене на световния пазар.
Бъдете разумни и позитивни. Откажете се от думата “Не”.