Компютърът на бъдещето може да бъде много по-тънък и гъвкав от твърдите силициеви устройства, на които разчитаме днес.
Изследователи от Университета на Западна Англия, Бристол, и Университета Баухаус – Ваймар в Германия разкриха подробностите около експериментални изчислителни системи, изградени чрез използване на живи плесенни форми, които могат да действат като градивни елементи за компютърни устройства и сензори.
Екипът е изградил логически схеми, които използват мрежи от взаимосвързани тръбички от плесенна слуз, способни да обработват информация. В своето „плазмодиево“ или вегетативно състояние мъхът Physarum polycephalum се разпростира чрез мрежа от микро-тръби, които абсорбират хранителни вещества. Те позволяват на организма да реагира на светлина и промяна на условията на околната среда, което предизвиква освобождаване на репродуктивните спори.
В по-ранната си работа учените установили, че подобна мрежа от микро-тръбички може да поеме и транспортира различни цветни бои. Те подхранили плесента с ядливи хранителни вещества за подсилване на растежа на тръбичките на определени места, а в други зони подали сол, за да отблъснат плесента, така че чрез естествения растеж да се получи мрежа с точно определена структура.
Екипът демонстрирал и как тази система може да смесва две бои, за да направи трета като изходящ резултат. Използвайки бои с магнитни наночастици и малки флуоресцентни мъниста, учените успели да превърнат мрежата от плесенната слуз в нещо като биологична микро-лаборатория с размерите на микрочип. Полученото „устройство“ представлява нов начин за изграждане на микрофлуидни системи за устройства за обработка на проби от околната среда или медицински проби в много малък мащаб – за тестване и диагностика.
Чрез изграждане на много по-голяма мрежа от тръбички от плесенната слуз могат да се обработват наночастици и да се извършват сложни булеви логически операции от вида, използван от компютърните вериги. Досега екипът учени е показал, че плесенната слуз може да изпълнява XOR или NOR булеви операции. Свързването във вериги на подобни логически звена може да позволи на плесенната слуз да се превърне в компютърна система, способна да изпълнява двоични изчислителни операции.
