Експеримент на учени от Университета в Цюрих (UZH) доказа, че отделни форми на живот може да са попаднали на Земята от Космоса. В рамките на програмата DARE (DNA Atmospheric Re-Entry Experiment) учените са изследвали дали молекули на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) биха издържали полет в космическото пространство и влизане в земната атмосфера.
Резултатите от експеримента се базират на данни, получени по време на суборбитален полет на ракета TEXUS-49. Учените са поставили в различни части на модула за полезен товар изкуствени плазмиди – това са малки молекули ДНК, които са отделени физически от хромозомите и могат да се репликират автономно.
След излитане и завръщане на модула на Земята учените са изследвали детайлно образците с извънклетъчни ДНК образувания. Установено е, че молекулите са останали практически във всички точки, в които са били нанесени първоначално.
Освен това, в повечето случаи плазмидите все още са били способни да предадат генетична информация на бактерии и клетки на съединителна тъкан. Така експериментът доказва, че ДНК молекули теоретично могат да оживеят при космически полет и последващо навлизане в атмосферата, което е съпроводено с повишаване на температурата до 1000 градуса по Целзий.
С други думи, при определени условия, генетичната информация би могла да попадне на нашата планета от космически обекти, е най-важното заключение от изследването.
1 коментар
След изритане и завръщане