Едно простичко квадратно стъкълце може да се окаже „ключът” към спорния въпрос за съхраняването на данни за неограничено време. Разработена от Hitachi, технологията отпечатва двоичен код чрез точки на парченце кварцово стъкло, което след това може да се чете лесно с обикновен микроскоп.
Звучи съвсем просто и наистина е съвсем просто – данните могат да бъдат лесно достъпни, без значение какви бъдещи технологии ще донесе цифровата ера. Това, което е особено хубаво, е, че данните са в безопасност – устойчиви на пожар, химикали и вода – почти нищо не може да ги разруши, освен може би един… чук, пише inhabitat.com.
Дигиталната епоха изхвърли не една и две форми на физическо съхранение на данните в полза на все по-плътни и по-деликатни форми, които изискват все по-сложно оборудване. Това постави много институции в затруднено положение. Медиите се разграждат и ако са носители на архивна информация, то някой ден ще се окаже, че тя не е достъпна.
Решението с отпечатване на двоичен код върху кварцово стъкло не е твърде по-различно от повечето записи. Макар, че няма комерсиална технология, която да се използва масово за четенето на тези данни, простотата на формата прави лесно създаването на система за възстановяване на данните.
Точно както добавянето на игла към въртяща се грамофонна плоча ще изкара от нея звук, поставянето на двоичния код в обикновен компютър с една проста програма за четене ще позволява на потребителите бърз достъп до данните – всичко, което им трябва, е оптичен микроскоп, за да стигнат до информацията.
Hitachi използва обикновено кварцово стъкло, което е дебело 2 мм и има площ от 2 квадратни сантиметра. Четири слоя точки са напластени така, че плътността на данните достига 40 мегабайта на квадратен инч. Така една плочка може да побере данни колкото компактдиск. Стъклото е стабилно и издържа на висока температура, химикали и вода.
Японската компания планира да увеличи количеството данни, които да се съхраняват на такъв носител, запазвайки оптичните характеристики на стъклото.
10 коментара
До С.
Не се притеснявай, при толкова технологии, все ще им оставим един Розетски камък 🙂
@Шумналия: Така действително излизат сметките, и все пак статията въвежда в заблуда. Твърдението е, че плочката с размер от 2см^2, може да побере информация колкото компактдиск.
Хубаво ще запишат информацията, но тя ще е на някакъв език. По-трудното е да се опази самия език през хилядолетията! Няма нищо по-сурово и неумолимо от теста на времето.
Наистина е уникална технологията, и то с нейната простота. Както ние намираме изображения в пещерите, и разбираме за миналото съществуване на измрели цивилизации, така се оказва, 4е май това ще да е единствения начин , идните поколения да знаят за нашето съществуване. Тези флашки, сидита,и какви ли не измислени простотии на това поколение, не биха издържали апокалипсис.
The chip uses common quartz glass made for beakers and measures a scant 2 millimeters thick and 2 centimeters square. Four layers of dots are sandwiched together, resulting in a data density of 40 megabytes to the square inch, or enough to hold a CDs worth of information.
Станимир е прав. Вероятно в статията са объркали и предполагам се говори за 40 мегабайта на квадратен сантиметър (не на квадратен инч). Тогава получаваме за плътността на записа ~129МБ/инч^2. Като имаме предвид, че площа на едно CD e 4.724 квадратни инча, то се получава, че подобна стъклена плочка с размерите и форма на CD ще съхранява ~609 мегабайта.
Нещо сметките в статията не излизат… 2 квадратни сантиметра са ~0.3 квадратни инча. При плътност на данните 40МБ/кв. инч излиза, че на една плочка се побират ~12MB. Какъв е този компактдиск в 21ви век, който побира 12МБ ?!
да ама на пачи крак,ще издържи
че диска как ще държи остроумнико !
А на чук, кози крак и валяк как се държи стъклото?