Лъскавата електроника има и мръсно токсично лице

Огромно токсично езеро в Китай слага „в малкия си джоб” всички хвостохранилища по света. Комплексът за добив на стомана и редкоземни елементи Баоганг е заобиколен от огромен язовир от токсична утайка. Изглежда като сцена на пълно унищожение на околната среда от някой филм, мрачен и отчайващ сюжет за края на света. Но е съвсем реално и е плод на човешката дейност, пише GreenTech.bg.

Комплексът за добив на стомана и редкоземни елементи Баоганг е един от основните доставчици на редки земни минерали, които се използват за направата на всякакви електронни устройства, вкл. смартфони, телевизори с плоски екрани, а също и ротори за ветроенергийни турбини и електрически двигатели за автомобили. Добиването на тези минерали от почвата в такива количества е довело до мащабно изчерпване на ресурсите в района. Гледката около комплекса пък е достатъчна, за да поставим под въпрос разумността на цялото човечество.

„От тук, където стоя, комплексът за добив на стомана и редкоземни елементи Баоганг с неговия размер на цял град обгръща хоризонта, а безкрайни му охладителни кули и комини достигат до сивото, безжизнено небе”, разказва от първа ръка Тим Моан, кореспондент на Би Би Си. „Между него и мен, простиращ се в далечината, лежи язовир, изпълнен с черна, полутечна, токсична утайка. Десетки тръби, подредени на брега, изливат порой от гъсти, черни химически отпадъци от рафинериите, които обграждат езерото. Миризмата на сяра и ревът на тръбите разтърсва сетивата ми. Чувствам се сякаш това е Адът на земята”.

Моан посетил Баоганг заедно с група архитекти и дизайнери, известни като „Дивизията на незнайните полета”. Тяхната цел била да проследят потребителските стоки, достъпни по американските рафтове, за произхода им обратно чак до мястото на производство в Китай. Страната е източник на над 95% от общото предлагане на редкоземни елементи в света, а мините Баян Обо край Баоту имат 70% дял.

Токсичното езеро в Баоту в крайна сметка е голямо хвостохранилище, създадено чрез издигане на диги по местната река и запълване на това, което някога са били плодородни земеделски земи. За тях Моан казва, че са преобърнали представите му тотално.

„След като видях с очите си отражението на добива на редкоземни елементи, вече е невъзможно да гледам на джаджите, които използвам всеки ден, по същия начин”, пише той. „Докато гледах как Apple обявява своя смарт-часовник наскоро, една мисъл ми мина през ума: някога правехме часовници с минерали, добити от Земята, и третирахме тези устройства като ценни вещи; сега използваме още по-редки минерали, но искаме да изхвърляме тези устройства ежегодно”.

„Технологичните компании непрекъснато ни призовават да купуваме нови и нови устройства. Но аз не мога да забравя, че всичко започва от подобно място като Баоту с ужасното черно токсично езеро, което се простира до хоризонта”, казва Моан.