85 големи предприятия в България са закрити само за пет години – между 2008 и 2013 г. Заедно с тях са фалирали много свързани с тяхното производство средни и малки компании. Обезглавени са цели сектори, сочи статистиката.
За същия период е изчезнало всяко пето средно предприятие. С 12% се е свил броят на малките фирми. Увеличили са се единствено семейните микропредприятия.
„Тези данни означават само едно: бизнесът се маргинализира. Не се внедряват нови технологии, няма нови идеи и нови продукти. Нашата икономика се превръща в икономика на бедните и непродуктивни услуги. Вместо да се реиндустриализира, България се деиндустриализира”, заяви изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев на семинар за актуалните проблеми на пазара на труда.
Вследствие на всичко това, между 2008 и 2014 г. работните места в страната са намалели с над 380 000. В същото време драстично се разтваря ножицата между качеството на работната сила, произвеждана от образователната система, и уменията, търсени от бизнеса. Расте броят на хората с висше образование, но за жалост, пазарът няма нужда от тях, защото техните специалности често не отговарят на потребностите на икономиката.
Икономиката търси висококвалифицирани хора с определени компетенции, но не ги намира. Голяма част от населението е неграмотно или без никакви умения, а на пазара няма работа за нискоквалифицирани хора, каза още Данев. Единственият шанс за хората без образование са туризмът и селското стопанство, където те могат да бъдат полезни, обаче само ако се управляват и ръководят интелигентно.
„Икономиката и осигурителната система са скачени съдове”, посочи Божидар Данев и допълни: „Сривът на икономиката заради кризата доведе до бум в разходите за пенсии, защото хората се втурнаха да търсят различни канали да получат сигурен доход, какъвто е пенсията”.
От 2,5 млрд лв. през 2000 г. разходите за пенсии са нараснали на 8 млрд лв. през 2014 г., предимно заради скока в броя на инвалидните пенсии. През 2000 г. те са били 200 000. 14 години по-късно те вече са били 450 000. С 50% – от 10 млн. лв. на 15 млн. лв., са се повишили и разходите за болнични.
Сериозна е диспропорцията в заплащането на труда. Хората, които произвеждат добавена стойност, печелят по-малко от заетите в администрацията, показват данните. „Младите хора не искат да работят в реалната икономика, те предпочитат безрисковото и добре платено работно място в администрацията. Това създава ценностна система, която не е икономически обоснована, а се управлява от бюрокрацията”, подчерта Божидар Данев.
Прави впечатление също, че възнагражденията в сектора с най-големи загуби и задължения – енергетиката, са нарастнали 5,5 пъти от 2000 до 2013 г. Изпълнителният председател на БСК нарече този факт алогичен и го обясни с монополното положение, свръхрегулацията и силните политически влияния в този сектор.
4 коментара
Младите хора не искат да работят в реалната икономика, те предпочитат безрисковото и добре платено работно място в администрацията, заяви Божидар Данев – ХАХАА! Г-Н БИЗНЕСМЕН! МИ КОЙ Е БАЛЪК ВЕЧЕ ДА ВИ БЛЪСКА ЗА БЕЗ ПАРИ БЕ? И ВСЕКИ ДЕН ДА НИ СЕ ПОДИГРАВАТЕ! НО КОМЕНТ!
Нали изкуственият фалит на добре работещи предприятия беше главната цел на управляващите от ранния преход (за да дойдат “големите” брандове). Сега ще си берем плодовете. Прецакаха обучението, прецакаха здравеопазването и остана необразован, болен и безработен народ.
Разбира се простотията и глупостта владее голяма част от населението.
Все още има умни хора, които обаче са на изчезване, мачкани и унижавани от тукашни български и чужди бизнесмени.
Бизнес свинете с торбите пари търсят скромни и смачкани висококвалифицирани хора, които да работят ниски заплати и да търпят унижения.
Това е истината за държавата. Звучи плашещо. Порочен кръг от който няма изход. Двата проблема – монопола и простотата сред населението няма как да бъдат решени.