Реалните заплати нараснали с 35% по време на кризата

Данни на Българската стопанска камара (БСК) опровергават тиражираните изявления, че бизнесът разчита на ниското заплащане на труда и че, дори когато е налице икономически растеж, работните заплати не се увеличават.

Рязкото намаляване на заетостта и брутния вътрешен продукт (БВП) след 2008 г. е съпроводено с номинално и реално увеличение на средната и минималната работна заплата, изпреварващо значително ръста на икономиката и производителността (БВП/зает, БДС (брутна добавена стойност)/зает) – с над 20-30% за периода на финансова и икономическа криза.

Справката е подготвена на основата на официални данни на НСИ и размера на минималната работна заплата за съответните години. Независимо от положителните тенденции на пазара на труда от края на 2014 г., в сегашната ситуация и в средносрочна перспектива проблем номер едно за българската икономика остава необходимостта от увеличаване на производителността и заетостта и съответстващ на тях ръст на възнагражденията, отбелязва БСК.

Основните фактори, предопределящи ниското ниво на заетост, включват:

• продължаващите негативни ефекти от глобалната икономическа криза и ограниченото вътрешно търсене;
• символичния размер на чуждестранни инвестиции (една от причините за това е липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка);
• наследените макроикономически дисбаланси и високите нива на трансфер на добавена стойност извън страната;
• нереформираната бюджетна сфера и ниската ефективност на публичните средства;
• високата регулаторна тежест, мултиплицираща ограниченията върху пазара на труда и доходите;
• пълзящата монополизация на основни икономически сектори и дейности, осъществявана по административен и законодателен път и елиминирането на съществена част от малките и средни предприятия;
• огромния брой маргинилизиращи се лица без образование и квалификация, които се вливат в криминалния контингент и оказват натиск върху социалните системи, а в същото време се използват като инструмент за елиминиране на демократичния вот на българските граждани;
• забавеното преструктуриране на корпоративното управление, технологичното обновяване и внедряването на иновациите.

БСК припомня, че многократно е отправяла предложения за промени в законодателството, работещи мерки и инструменти за намаляване на регулаторната тежест, насърчаване на инвестициите, реформиране на публичните институции и бюджетната сфера и промени в енергийните политики, които да доведат до икономическо възстановяване, ускорен растеж и увеличаване на производителността, заетостта и доходите.