Българин се мисли за ИТ гений, чуди се какво да прави

И българин ще се впише сред ентусиастите, опитали да решат математическа „задача на хилядолетието” и да вземе $1 милион награда. Името му е Добри Божилов и се занимава основно със сайтове и дребен интернет бизнес. Науката му е хоби и обича да разсъждава понякога над интересни въпроси.

В последните дни Божилов твърди, че има идея как да се реши 40-годишната вече задача „P vs. NP”. Това е задача, отнасяща се до сложността на компютърните алгоритми и същността и е в това възможни ли са прости решения на сложни задачи, изискващи огромен брои изчисления.

Групата P е на задачите, които могат да се решат по относително по-прост начин и с по-малко операции. Групата NP е на онези задачи, които засега не могат да се решат просто, но ако е известен отговорът, той може да се провери по прост и ненатоварващ компютъра начин. Въпросът, който мъчи от десетилетия математици и компютърни гении, е дали P и NP са едно и също нещо. Т.е. дали P=NP.

Като цяло, проучвания сред учените сочат, че над 80% от тях смятат, че P не е равно на NP. Под 10% вярват, че са равни. Въпреки това, нито едно от двете твърдения не е доказано по безспорен начин. Невъзможността до момента да се докаже, е основа на безкрайни съмнения каква именно е истината.

Поради голямата значимост на този проблем, американският институт „Клей” го е включил сред „задачите на хилядолетието”. Това е „най-младата” задача – тя е само на 40 години. Наградата за намерилия решение е 1 милион долара. Поради тази причина, постоянно по света изникват „гениални прозрения”, които се пускат в публичното пространство от съответните автори, без да са научно проверени.

Всеки, който измисли нещо, го пуска, за да е сигурен, че ако то е вярно, ще е пръв и ще получи славата и наградата. Резултатът до момента обаче е само грешни решения. Най-впечатляващата грешка е през 2010, когато инженер от HP обяви, че е намерил решение. Стана голяма дискусия из форуми, и из общността, но в крайна сметка, опитни математици, намериха грешки в изложението.

Въпреки това, при наличието на награда, фактически няма какво друго да се прави. „Ситуацията е смешна. Непрекъснато се публикуват спекулации, може дори това моето да се окаже такава” – твърди самият Божилов. „Аз лично не обичам балоните и изхвърлянията и обичам да проверявам фактите. Но като съм стигнал до определено ниво на сигурност и не виждам какво повече мога да измисля, съм длъжен да оповестя идеята. Защото просто има шанс и да е вярна”.

Оповестяването на идеята всъщност става именно по този начин – пуска се съобщение до медиите и разработката се разпраща на няколко професори да я прегледат. Божилов е опитал да регистрира текста си в свободния архив на Корнелския университет. Там обикновено се публикува всичко, включително налудничави теории, както и „оборвания” на безспорно доказани научни факти. По необясними причини, публикацията е отказана.

Странното е, че е направено доста бързо – за няколко часа –  очевидно под необходимото време изобщо да се разбере тезата. Допълнително и самият сайт на архива ясно указва, че модераторите не са учени и не могат да дадат научна оценка. Т.е. излиза, че отказите са на база на някакви първоначални лични впечатления, което доста прилича на поведението на модераторите на всеки един друг и ненаучен форум.

Но извън този архив, фактически няма къде да се публикува, твърди Божилов. Класическите научни публикации стават за срок между 6 месеца и 2 години. Това е абсурдно по въпрос, свързан с награда. През това време текстът може да се разпространи нелегално и някой друг също да предяви претенции върху него. Допълнително и авторитетните издания имат такси между 500 и 2000 долара за публикация.

Реално архивът на Корнел е единствената възможност и който по някаква причина не бъде допуснат там, единственото, което може да направи, е това, което и Божилов прави – пускане на тезата в интернет и във Фейсбук, разпращане до професори и обявяване в медиите. Всичко това не значи, че Божилов е открил нещо и че наистина е гений. То значи, че се опитва да се докаже като гений, което ще стане само ако е прав в разработката си. Иначе ще се впише сред „ентусиастите” на науката.

Друг интересен факт около „задачите на хилядолетието” е, че единственото решение на подобна задача е обнародвано именно в свободен архив, а не в научно издание. Въпросният свободен архив е именно този на Корнел, но от времето преди да се въведе модериране (т.е. в качеството му на свободен форум).

През 2002 г. руският математик Григорий Прелман пуска там своя разработка, като така заобикаля всички тежки академични процедури по преглед и рефериране. След няколко години други математици разбират, че решението е правилно и му се присъжда медал и награда. И двете все още не са получени от руснака, който твърди, че има „всичко необходимо в живота си” и нищо повече не му трябва.

В момента проекто-решението на „P vs. NP” е на личния блог на Божилов, както и под формата на бележка във Фейсбук. Пуснал го е и в няколко научни, компютърни и математически форума. Ако се окаже прав, това ще е втората изобщо някога решена „задача на хилядолетието”. Ако не е прав, се надява поне идеята зад решението му да помогне в бъдещите усилия на учените…

Забележка: На 25 януари, в отговор на провелите се дискусии в Интернет, Добри Божилов публикува на блога си разширен с повече математика вариант на решението и го представи и на медиите.