Linux Foundation – организацията, която координира и управлява усилията на общността от Linux разработчици, промени правилата си за избор на членове на борда на директорите, който се състои от 16 души.
Ако досега в гласуването можеха да участват и „частни” потребители, които плащат годишна такса от 99 долара, то оттук насетне тази възможност отпада. Право на гласуване ще имат само корпоративните членове на Linux Foundation, т.е. комерсиалните компании.
Тази важна промяна провокира брожение в общността на отворения код, въпреки факта, че частните разработчици можеха да избират не повече от двама членове в борда на директорите. Според публикация в The Register, промяната не е прозрачна, т.е. не е ясна причината за нея.
Linux Foundation предлага три нива на корпоративно членство – платинeно, златно и сребърно, с годишни такси съответно $500 000, $100 000 и от $5000 до $20 000. Платинени членове са компании като IBM и Oracle, златни са Google и Facebook, а сребърни – Adobe, Dell, VMware и др. Общо във фондацията членуват 500 компании.
В момента Linux Foundation не включва „частни членове”, като на досегашните такива е предложено да станат индивидуални инвеститори. Цената за подобен акаунт се запазва – 99 долара на година, както и някои преференции, например имейл адрес в домейна linux.com. Тези членове обаче губят правото си на глас.
Ръководството на Linux Foundation не разкрива причините за своето решение да промени правилата за гласуване. Но по думите на изпълнителния директор на Software Freedom Conservancy (SFC) Карен Сандлър, организацията никога не е крила виждането си, че контролът над борда на директорите трябва да принадлежи на спонсорите.
По-голяма част от кода на Linux е написан от служители, трудът на които е заплатен от работодателите. Но доста голям брой компоненти на Linux са дело на частни разработчици, които сега са лишени от собствено представителство в Linux Foundation.
Игнорирането на това право подсказва, че организацията е заинтересована от налагане, защита и стандартизация на Linux и отворения софтуер само в изгода на корпоративните членове, а не общността като цяло. Това не е позитивна стъпка, смята Матю Гарет от SFC – организация, която защитава правата на създателите на софтуер с отворен код.
7 коментара
Ми ще се прехвърлим на BSD ако корпорациите наложат и тук маниите си за следене и за налагане какво може и какво не може да си правиш с компютъра,,,
Напълно прав е Матю Гарет – има доста сериозно влияне вмешателство на големите корпорации в развитието на Linux. Софтуера е бзплатен, но не и труда на хората в крайна сметка в Linux фондацията всички са платени и работят – няма работа без пари.
Това че нещо е безплатно означава, че или някой друг е вложил пари или по друг начин се получава печалбата.
В къши имам действащи я убунту, 1 дебиан, 3 виндоса и 5 андроида. Тоест, линукс/уиндос=7/3. Предполагам в повечето домове е така.
Сашкооо, Линукса отдавна издуха Виндоса – погледни пазарния дял на андроид при мобилните устройства и ще ти светне за процента 🙂
Много си тъп Сашко
Тя тази твоя гора е ялова, от 20 години все се разлиства, а неможе да мене и процент.
Не можеш да спреш гората да се разлиства…